Jeremiah 6

1 ^a Б ягайте, деца Вениаминови, изсред Иерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел.

2 Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена.

3 ^b Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял.

4 ^c Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки.

5 Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози!

6 ^d Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Иерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение.

7 ^e Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани.

8 Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема.

9 ^f Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници.

10 ^g Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно.

11 ^h Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял.

12 ⁱ И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ.

13 ^j Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник – всички действуват лъжливо;

14 ^k лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: „мир! мир!“, а мир няма.

15 ^l Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ.

16 ^m Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим,

17 ⁿ И поставих пазачи над вас, като рекох: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме.

18 И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях.

19 ^o Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха.

20 ^p За какво Ми е ливан, който иде от Сава, и благовонна тръстика – от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни.

21 Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат.

22 ^q Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища;

23 в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова.

24 ^r Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки – като жена при раждане.

25 ^s Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред.

26 ^t Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.

27 ^u Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища.

28 ^v Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо – всички са развратители.

29 Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха;

30 ^w ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.